-
1 вън
outsideвън от града outside the town/city, out of townвън от закона outside the lawвън от компетенцията на beyond the competence ofвън от къщата outside the houseвън от къщи outвън от обсега на beyond the scope ofвън от опасност out of danger; above waterвън от подозрение above/beyond suspicionвън от себе си beside o.s. (от with)вън от страната abroadвън от това besides; furthermoreвън от всяко съмнение beyond ait (manner of) doubtвън от чертата на out of the bounds ofвън от чертата на града beyond the pale of the town* * *вън,нареч. outside; \вън! out! get out (of here)! \вън от out of, outside, without; \вън от закона outside the law; \вън от компетенцията на beyond the competence of; \вън от къщи out; \вън от обсега на beyond the scope of; \вън от опасност out of danger; above water; \вън от подозрение above/beyond suspicion; \вън от себе си beside o.s. (от with); \вън от страната abroad; \вън от това besides, furthermore; \вън от чертите на out of the bounds of; \вън от чертите на града beyond the pale of the town; саби \вън! out swords!* * *but; out; out of; outside: Let's go вън! - Да излезем вън!; outwards* * *1. outside 2. ВЪН от всяко съмнение beyond ait (manner of) doubt: ВЪН от чертата на out of the bounds of: ВЪН от чертата на града beyond the pale of the town 3. ВЪН от града outside the town/city, out of town 4. ВЪН от закона outside the law 5. ВЪН от компетенцията на beyond the competence of 6. ВЪН от къщата outside the house 7. ВЪН от къщи out 8. ВЪН от обсега на beyond the scope of 9. ВЪН от опасност out of danger;above water 10. ВЪН от подозрение above/beyond suspicion 11. ВЪН от себе си beside o. s. (от with) 12. ВЪН от страната abroad 13. ВЪН от това besides;furthermore 14. ВЪН! out! get out (of here)! саби ВЪН! out swords! ВЪН от out of, outside, without -
2 вън,
вънка нрч 1. (отвъд) dehors; не се навеждай на вън,! ne pas se pencher au dehors! 2. (при заповед) hors! вън, оттук! hors d'ici! вън, от закона hors la loi; вън, от града hors de la ville; вън, от това en dehors de cela; изпъждам някого (на) вън, mettre qn dehors, mettre qn а la porte а вън, от нещо en dehors de; съм (излизам) вън, от себе си être hors de soi; карам някого да излезе вън, от себе си faire sortir (mettre qn) hors de ses gonds. -
3 град
1. town, (важен административен и пр. център) cityград Лондон the city of Londonград Ню Йорк the city of New York, New York Cityпровинциален град a provincial townград градина a garden cityград герой a Hero Cityград, който се развива бързо a boom town/cityв града (тоя, в който живея) in townотивам в града (от село) go up to town, ( от покрайнините към центъра) go down townградът, целият град (жителите му) the town, the whole townтова, за което говори целият град the talk of the townкъща в града (за разлика от вила) a town houseградът и селото town and countryградове towns and citiesградове и села cities, towns and villages2. hail(градушка) hailstormград от куршуми a hail/shower of bulletsвали/бие град it hailsсипя се като град hailударите се сипеха като град the blows fell thick and fastобсипвам с град от въпроси shower questions on* * *град,м., -овѐ, (два) гра̀да town, ( важен административен и пр. център) city; благоустроен \град well-built town; в \града ( тоя, в който живея) in town; вън от \града (съм) (be) out of town; главен \град chief town; \град, който се развива бързо boom town/city; \град Ню Йорк the city of New York, New York City; \градове towns and cities; \градове и села cities, towns and villages; \градът и селото town and country; \градът, целият \град ( жителите му) the town, the whole town; из \града about town; къща в \града (за разлика от вила) town house; малък \град small town; отивам в \града (от село) go up to town, (от покрайнините към центъра) go down town; побратимени \градове twin towns; провинциален \град provincial town; столичен \град capital (city); това, за което говори целият \град the talk of the town; • Вечният \град ( Рим) the Eternal City, Rome; Свещеният \град ( Мека, Йерусалим и под.) the Holy City.——————м., само ед. hail; ( градушка) hailstorm; вали/бие \град it hails; \град от куршуми hail/shower of bullets; зърно \град hail stone; сипя се като \град hail; ударите се сипеха като \град the blows fell thick and fast.* * *burg; city: I live in a very big град. - Аз живея в много голям град.; place* * *1. (градушка) hailstorm 2. 1 town, (важен административен и пр. център) city 3. 2 hail 4. ГРАД Лондон the city of London 5. ГРАД Ню Йорк the city of New York, New York City 6. ГРАД герой a Hero City 7. ГРАД градина a garden city 8. ГРАД от куршуми a hail/shower of bullets 9. ГРАД, който се развива бързо а boom town/city 10. ГРАДове towns and cities 11. ГРАДове и села cities, towns and villages 12. ГРАДът и селото town and country 13. ГРАДът, целият ГРАД (жителите му) the town, the whole town 14. в ГРАДа (тоя, в който живея) in town 15. вали/бие ГРАД it hails 16. вечният ГРАД the Eternal City, Rome 17. вън от ГРАДа (съм) (be) out of town 18. главен ГРАД chief town 19. зърно ГРАД a hail stone 20. из ГРАДа about town 21. къща в ГРАДа (за разлика от вила) a town house 22. малък ГРАД a small town 23. обсипвам с ГРАД от въпроси shower questions on 24. отивам в ГРАДа (от село) go up to town, (от покрайнините към центъра) go down town 25. провинциален ГРАД a provincial town 26. свещеният ГРАД the Holy City 27. сипя се като ГРАД hail 28. столичен ГРАД a capital (city) 29. това, за което говори целият ГРАД the talk of the town 30. ударите се сипеха като ГРАД the blows fell thick and fast -
4 селски
1. прил. (свързан със село, селяни) village; peasant (attr.)(свързан със стопанство, бит) rural(вън от града) country (attr.)(прост, непокварен. груб) rusticселски пазар/път/хан a country market/road/innселски произход peasant originселски танц a country danceселски двор farmyardселски живот country lifeселски имот rural propertyселски мегдан a village squareселски хляб a cottage loafселски говор rustic speechселският пролетариат the rural proletariat, the rural poorселски бунт a peasant revoltселски празник a village feastселски учител a village schoolmaster/teacherселска мома a village girlселска къща a (country) cottage, a peasant houseселска кола a country/peasant/farm cartселска уличка a village laneселска хитрина peasant cunningселска простота rustic simplicityселско стопанства rural economy, agricultureселска работа farm workселско чедо a child of the countryside/of the soilселски дрехи peasant/rustic dressселски обичаи peasant customsселски маси peasant masses2. нар. like a peasant; in the village style* * *сѐлски,прил., -а, -о, -и ( свързан със село, селяни) village; peasant (attr.); ( свързан със стопанство, бит) rural; geoponic; ( извън града) country (attr.); ( прост, непокварен, груб) rustic; амер. cracker-barrel; \селскиа кола a country/peasant/farm cart; \селскиа къща (country) cottage, a peasant house; \селскиа мома a village girl; \селскиа простота rustic simplicity; \селскиа работа farm work; \селскиа уличка a village lane; \селскиа хитрина peasant cunning; \селскии бунт a peasant revolt; \селскии говор rustic speech; \селскии двор farmyard; \селскии живот country life; \селскии имот rural property; \селскии мегдан a village square; \селскии обичаи peasant customs; \селскии пазар/път/хан a country market/road/inn; \селскии празник a village feast; \селскии произход peasant origin; \селскии хляб a cottage loaf; \селскио стопанство rural economy, agriculture; \селскио чедо a child of the countryside/of the soil.——————нареч. like a peasant; in the village style.* * *village: селски customs - селски обичаи; country: селски road - селски път, селски life - селски живот; rustic (прост, груб); bucolic- селско стопанство* * *1. (вън от града) country (attr.) 2. (прост, непокварен. груб) rustic 3. (свързан със стопанство, бит) rural 4. 1 прил. (свързан със село, селяни) village;peasant (attr.) 5. 2 нар. like a peasant; in the village style 6. СЕЛСКИ бунт a peasant revolt 7. СЕЛСКИ говор rustic speech 8. СЕЛСКИ двор farmyard 9. СЕЛСКИ дрехи peasant/rustic dress 10. СЕЛСКИ живот country life 11. СЕЛСКИ имот rural property 12. СЕЛСКИ маси peasant masses 13. СЕЛСКИ мегдан a village square 14. СЕЛСКИ обичаи peasant customs 15. СЕЛСКИ пазар/ път/хан a country market/road/inn 16. СЕЛСКИ празник a village feast 17. СЕЛСКИ произход peasant origin 18. СЕЛСКИ танц a country dance 19. СЕЛСКИ учител a village schoolmaster/teacher 20. СЕЛСКИ хляб a cottage loaf 21. СЕЛСКИят пролетариат the rural proletariat, the rural poor 22. селска къща a (country) cottage, a peasant house: селска кола a country/ peasant/farm cart 23. селска мома a village girl 24. селска простота rustic simplicity 25. селска работа farm work 26. селска уличка a village lane 27. селска хитрина peasant cunning 28. селско стопанства rural economy, agriculture 29. селско чедо a child of the countryside/of the soil
См. также в других словарях:
вънѣ — (212) нар. и предл. I. Нар. 1. Вне, снаружи; за пределами: Нъ ˫ако же виноградъ ѥгда процвьтеть вънѣ на се<лъ>. то чѫѥть вонѫ сѹщеѥ въ <храмѣ> вино. и цвьтеть сь нимь (ἔξω) Изб 1076, 133 об.; заѹтра и вечеръ и полѹд҃<не> за тѩ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
дворъ — ДВОР|Ъ (346), А с. 1. Место с домом и хозяйственными постройками, усадьба; отдельное хозяйство: ѿ творимира ко ѳъмь кланѩюсѩ брать прихажѩи во дворо. ГрБ № 82, 70–90 XII; и бѣ самъ съ братиѥю дѣла˫а и город˫а дворъ манастырьскыи. ЖФП XII, 46в; и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Славянская мифология — Традиционные религии Ключевые понятия Бог · … Википедия
забыти — Забыть забыти (1) 1. Не сохранить в памяти, в сердце. Пришедъшю же ему, и глагола ему цесарь: Не забыла наша держава суща божия жизни твоя и добродѣтелное твое житье, нъ и воину слышимъ твое въспитанье, зѣло веселимъся о семь. Хрон. Амарт., 377… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
небо — (1) 1. Видимое воздушное пространство над землей: Солнце свѣтится на небесѣ Игорь князь въ Рускои земли. 44. И повелѣ народомъ възлещи на травѣ, и приимъ пять хлѣбъ и дъвѣ рыбѣ, възьрѣвъ на небо благослови и прѣломль. Остр. ев., 70 (1056… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
вьсь — ВЬС|Ь1 (88), И с. Селение: Въ ѥдинъ же пакы ѿ д҃нии ѿ ѥдино˫а вьси приде мьнихъ манастырьскыи. ЖФП XII, 54б; събирахɤ же сѩ къ нима ѿ инѣхъ градъ. и ѿ вьси ближникы и дрɤзи ЧудН XII, 70б; ˫Ако же подобаѥть въ вьсѣхъ или въ странахъ поставлѩти… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мъножаи — (271) сравн. степ. 1.Более многочисленный, больший по числу, количеству: въниде въ ср҃дце ѥго сотона и начаты и пострѣкати. в˫ащьша и горьша съдѣ˫ати. и множаиша ѹбииства. СкБГ XII, 12г; на мольбѹ же ста потъщавъс˫а. и брата того преставлѥниѥ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
обращеныи — (5*) прич. страд. прош. 1. Возвращенный, направленный обратно: Ѡ(т) града въ градъ. ни ѥп(с)пъ ни прозвутеръ ни дь˫аконъ. да не преходить. поне же обращени хотѧть быти въ цр҃къви. в нихъже поставльни быша. КР 1284, 57г. 2. Возвращающий (в прежнее … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
повиньныи — (138) пр. 1.Являющийся причиной чегол.: сь льстьць къ симъ. всего бл҃га и зъла. повиньна быти б҃а проповѣда. (αἴτιον) КЕ XII, 274б; манихеане… си равьнѹмощьнѹ. и противьновьрстѹ хѹлѧть б҃жства ово ѹбо свѣта. ово же тьмы повиньни сл҃нце и лѹнѹ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
